Jazz Bg Times Radio
В центъра на Девин, хотел "Орфей", в двора има ориенталски ресторант, за обяд има специално обедно меню. Три супи, поне 3 готвени ястия и 3 десерта. Свири човек на електрическо пиано. Обстановката е тежка, луксозна. Цените обаче на това обедно меню/дори и в неделя го предлагат/ ги няма никъде! Супите по лев1, лев и петдесет, десертите - също, основното - два и петдесет. Храната беше изключително вкусна. Отлична кухня, красиво поднесено, перфектно обслужване! Ако искате има и турски специалитети. Но ако пътувате по работа - там е мястото в прекрасна обстановка/несравнима с цената на обяда/ да похапнете и починете.Dykehttp://www.gotvetesmen.com / Оох - ммм - Вкусните гозби !
Здравей по магистрала Тракия близо до Ихтиман (София - Пловдив след минаване спускане след тунел Траянова врата...) има ресторант - турски "Истанбул" се казва и е чуден yahoo Любим мой!Ако се пътува от Пловдив за София се пада отдясно. Също е предназначен за обслужване на шофьори на тирове, дори знам, че ако свърши нещо веднага го доставят с ТИР-ове Roll EyesМного им е вкусен този хляб който си показала. Даже абсолютно същите неща от снимките съм ги виждала в ресторант "Истанбул". Обожавам и чобан салата. Как го правят незнам(е, чела съм рецепти... но....) наистина е много вкусен! Айляhttp://www.gotvetesmen.com / Оох - ммм - Вкусните гозби !
Любимият ни турски ресторант "Неджо" се намира на магистралата на Пазарджик, зад бензиностанция Шел. Той не е лъскав, направен е главно да обслужи турските тирове, които минават от там. Работи денонощно и пещта му не е спирана вече повече от 20 години. И в него приготвят невероятно вкусни ястия от турската кухня, по-вкусни дори от тези които съм яла в самата Турция.
Тук се предлагат Адана кебап,Бейти кебап, различни Тави, Патладжан-кебап, шишове от пилешко, телешко, агнешко., пържоли, супи....
Ето я и витрината от която си избираш :
Това е Адана-кебапа , пикантен и обикновен, а в кръглите съдове са т.нар.Тави. Той се приготвя от телешка и агнешка кайма. Бейти-кебапа пък е подобен, но е от кълцано пилешко филе с много подправки. Надниквала съм вътре в кухнята, където готвача го кълца с един огромен, кръгъл нож на много, много ситно.
Най-напред , като комплимент от заведението предлагат една пикантна, ужасно вкусна разядка, направена от кълцани домати, люта чушка, магданоз и сумак, и огромна чиния с магданоз з лимон, също за разяждане...Тези вкусотии биха разяли и най- злоядия човек....
След това пристига небезизвестната турска Питка на гребен - няма как да опиша вкуса й, божествен :
и различните кебапи и шишове :
Има и сладки, сиропирани изкушения.
Всичко е много прясно, току-що приготвено пред теб. То няма как да е, защото там е стълпотворение от тирове и все повече български коли, денонощно...
Затова, ако имате път натам и обичате вкусната храна, спрете и се насладете на невероятната турска кухня!
pepelia6ka
Ако пътувате от изток, от Стара Загора към Сф, ще се падне точно от вашата страна- свива се за бензиностанцията Шел и се продължава зад нея, прекрасен ориентир са многото спрени тирове пред заведението, което няма много вид и на него пише скромно Ресторант. А, като се пътува от СФ към морето, веднага след Макдоналдс, се завива надясно в посока Панагюрище и Гюлеменово, малко се заобикаля , но сме намерили цаката и в едната ,и в другата посока, тук да ни е спирката. Иначе зад Макдоналдс също има турски ресторант, но той по всичко отстъпва на Неджо. Само турските десерти там са много привлекателни, ама и не всеки ден ги има.pepelia6ka
http://www.gotvetesmen.com / Оох - ммм - Вкусните гозби !
Пепеляшка, подкрепям казаното от теб по-горе с четири ръце yahoo моите и на половинката Tongue
Това е любимият ресторант на съпруга ми /и мой разбира се, но аз по-рядко пътувам Sad/. Който минава от там и има възможност, нека се отбие - няма да съжалява.
toni_n
Най-сетне намерихме време и път, за да се отбием в Неджо ресторанта, който ни препоръча Пепеляшка - в дясно от магистралата веднага след Пазарджик, срещу Макдоналдс и Шел бензиностанцията. Всичко, което е снимала и описала е точно такова, каквото видяхме и ние! Взехме храна за в къщи и като я отворихме, останахме изненадани! Поръчаните шишове - всеки по отделно опакован и кутиите със салати - разядката от домати, краставици и люто чушле, печения домат и "пукнатата чушка", овкусената зелена салата, дъъъългата питка - всичко беше с превъзходен вкус! Препоръчвам го на всеки - цените са почти еднакви - по 8лв на шиш и пр., но големината на порцията напълно си заслужава цената. Докато чакахме ни предложиха чай. Вероятно е по-приветливо през лятото на открито, но храната е наистина превъзходна и се приготвя пред очите на клиентите! Вида на месото е свеж, а майстор-хлебаря непрекъснато меси и разточва ароматния хляб!
Dyke
http://www.gotvetesmen.com / Оох - ммм - Вкусните гозби !
P.S.Информацията за този ресторант е от 10 Февруари 2009 г. !
.
Ooh-mmm in Diaspora:
https://pod.disroot.org/people/b9b965c067e9013515203a6137633966
Продукти:за порции * 6 тиквички * 150 мл. зехтин * За пълнежа: * 50 г ориз * 1 глава червен лук * 1 глава лук * 25 г шам фъстък * 1 ч.л. бахар * 1 ч.л. захар * 2 ч.л. джоджен * сол * 1 1/2 ч.ч. водаНачин на приготвяне на Пълнени тиквички по ориенталски:На измитите тиквички (6 бр) им се отрязват капачетата откъм дръжките и с тънък и остър нож се издълбава вътрешността им. В зехтина (150 мл.) се запържват нарязаните глави лук, шам фъстъкът (25 г), бахарът (1 ч.л.), лъжичка захар, джодженът (2 ч.л.) и измитият ориз (50 г). Разбърква се на умерен огън, докато оризът стане прозрачен. Добавят се солта и вътрешността от издълбаните тиквички. С получената смес се напълват тиквичките и се нареждат в тавичка. Добавя се малко мазнина, сол на вкус и вода (1 1/2 ч.ч.). Ястието се пече на фурна около 30 минути при 200 градуса.1001 РЕЦЕПТИ / Оох - ммм - Вкусните гозби !
"Истанбул 2000"
"Конака"
Т&М
"Истанбул"ИНФОРМАЦИЯТА ЗА ТЕЗИ ТУРСКИ РЕСТОРАНТИ ОТ 07-ноември-2008 !
Турските ресторанти често се оказват едно от онези места, в които човек съжалява, че няма няколко стомаха. Фино настроена смесица от арабско, персийско, тюркско, арменско и още сигурно дузина други влияния, турско-анадолската кухня съдържа толкова доведени до съвършенство рецепти, колкото готвачи някога са живели - придворни, домашни или каквито и да било други.
Никое заведение, колкото и богато да е менюто му, не може да предложи дори и приблизителна представа за какво разнообразие става дума. Но все пак, по-добрите са нещо като малък процеп, в който човек може да надникне в историята на четвъртото по богатство кулинарно наследство в света.
Напоследък турските ресторанти в София бързо увеличиха броя си, достигайки близо десет само в центъра. Към основаните преди седем-осем години T&M и "Истанбул 2000" се добавиха "Софра", Gulum, "Конака", а през октомври в "Кемпински" се откри и най-амбициозният досега ресторант "Истанбул".
От една страна радостно, това изобилие взе да става и леко тревожно - желаещият да вечеря по турски е изправен пред все по-сложен избор. За да помогне в това приятно затруднение, "Бакхус" направи проучване на по-популярните турски ресторанти с намерение да установи каква е разликата помежду им и къде какво е най-добре да се яде.
Решихме да погледнем към тези ресторанти не само със своите си, български очи, но и с тези на човек, отрасъл с турската кухня. Затова за водач в тази тематична обиколка на София избрахме Мине Мюген Радойкова. Родена в Чанаккале и установила се в България преди 10 години, тя е известна колкото като преподавател по турски език в Софийския университет, толкова и с кулинарното си изкуство, заради което тълпата пред турския щанд на коледните благотворителни вечери обикновено е сред най-големите.
Освен добър готвач, Мине е и познавач на съдържанието и ритуалността на традиционните ястия, и според нас е един от най-добрите съдници дали сервираната из софийските заведения храна е автентична, или е близка до традиционната колкото Моцартовия Marcia alla Turka до Harbiye Marsi.
Още в самото начало взехме решение да игнорираме интериора на ресторантите, доколкото е възможно, и да се съсредоточим върху кухнята им. Причината е, че в Турция често най-добрите ресторанти са най-простите. Свидетелство за това е един лингвистичен феномен - в турския език има специална дума - salaş, за ресторант, който е мизерен на пръв поглед, обаче те е зашеметил с яденето.
Затова започваме от най-семплия -
"Истанбул 2000"
на Женския пазар. С пазарската си атмосфера и чудните си кебапи, това място отдавна се е превърнало в класика за почитателите на турската кухня в София. И с вида си, и с кухнята си то е един типичен oҫakbaşı - ресторант за кебап, животът в който се върти около огнището. Менютата на тези семпли заведения са винаги много кратки - няколко вида шиш и по две-три супи и салати. И тук е така, единствената добавка е пиде (турският вариант на пицата), печено в дълбоката пещ в дъното на ресторанта.
Мине установява, че и урфа и адана кебапите са напълно автентични, както и чорбата от леща "мерджимек". Кебапите са на познатите плоски метални шишове, оформени с пръсти на вълни, преди да се сложат на скарата. Единствената разлика между двата е, че Адана кебапът е лют, а Урфа кебапът - не. "Тези кебапи идват от Анадола и Източна Турция, но там не ги наричат с тези имена. Казват им просто люта кайма и нелюта кайма, пояснява Мине. Това е важно уточнение за всеки, който пътува из Турция и се е натъквал на пълни с недоумение погледи при опитите да използва турски думи или имена със значението им, установено в българския език.
Кебапите идват с обичайната гарнитура - тънко нарязан зрял лук, червен и бял, омесен с магданоз и пилаф (само оризът не е обичайният турски).
Забележителен тук е лавашът - плоският, продълговат хляб, който в "Истанбул 2000" е с дължина от около 80 см и идва или сгънат, или върху две чинии - горещ, с поръсена със сусам и намазана с краве масло хрупкава коричка.
Gulum,
в пряка на "Христо Ботев" срещу началото на "Позитано", също е непретенциозен, но менюто му е доста по-богато - един от белезите, че готвачът, за разлика от "Истанбул 2000", не е турчин, а българин.
Тук установяваме, че храната като че не е с еднакво качество. Някои ястия са си провал, но други са истински сполучливи. Като цяло кухнята не се придържа особено към традиционните турски рецепти. Шкембето например не е лошо, но е сготвено по български - с мляко. Шакшука - турското традиционно студено предястие с патладжани, тук има кой знае защо картофи и повече напомня на гювеч.
Езме салатата, от много ситно накълцани лук, домати, чушки, магданоз и сухи червени люти чушки, е отлична.
Мине не успява да хареса тукашния "Али Наазик". Това ястие, наследено от Отоманската империя, следва да бъде от мляно месо върху подложка от патладжанено пюре, смесено с гъсто, пълномаслено кисело мляко. Тук обаче патладжаните не са на пюре, а изпържени на резени, и Мине определя каймата като "гола" и мирише. "Тя е полуобработена, не е готвена достатъчно дълго и смесена с достатъчно подправки, които да омекотят животинския мирис. В турската кухня това се счита за неприятно."
След това обаче идва люле кебапът. Направен от телешко и агнешко, омесени с парченца орехи, и поднесен със фин, сладнящ чушково-доматен сос, кисело мляко и пилаф, той е изключително вкусен. Рецепта на турските азери, той обикновено не е сервиран със сос, а само с хляб, но начинът, по който го сервират в Gulum, е много сполучлив.
"Пилафът е нещо като държавен изпит за всеки турски готвач, отбелязва Мине, докато пробира този в чинията си и разделя някои слепени зрънца. Този не си е взел изпита." Смесеният с юфка ориз, запържен богато с масло, е гарнитура на много месни ястия в Турция.
Така или иначе сме на едно мнение, че люле кебапът е достатъчно добър човек да прекоси заради него София и да дойде в Gulum. Особено през месеците, когато можеш да седнеш в градината.
"Софра"
в една просторна градина на ул. "Оборище" близо до "Евлоги Георгиев", е един от по-новите турски ресторанти, с тригодишна история. Въпреки зеленото пространство и потенциала на помещенията, той не е по никакъв начин луксозен. Известен е обаче като място, където биха отишли да се хранят експатите от Турция.
Менюто е доста разнообразно и пълно с регионални ястия от източната част на Турция, има голям избор от лахмаджуни и пидета с пълнежи.
Пробваме и тук патладжаненото предястие шакшука и Мине установява, че е направено като "домашно". Не е лъснато, както може да се намери в добрите ресторанти, с допълнителна доза захар, но е вкусно и истинско.
Особено добър се оказва "Али Наазик". Плътен и богат вкус на масло, който внася и нотки на ядки, обогатява ярките аромати на месото и патладжана. Впоследствие се оказва, че поднесеният от "Софра" е най-добрият, който опитваме.
Поръчваме и искендер кебап, той обаче не се оказва чак толкова хубав. Това е ястие от месо - мляно и на цели парченца, свалено от дюнер, което се разстила върху подложка от кубчета пиде, запържени в краве масло. Залива се с сладко доматено пюре и се добавя кисело мляко. Тук обаче парчетата хляб явно не са запържени до хрупкаво, защото са се напоили от доматения сос и размекнали неприятно.
Накрая искаме да опитаме и тукашното кьонефе, един от кралете на турските десерти. Прави се в кръгла форма от два пласта кадаиф, между които има фина плънка от прясно, безсолно сирене. Тукашният обаче не е достатъчно хрупкав, а и плънката е така тънка, че почти не се долавя. Освен това ни го сервират студен.
"Конака"
Този ресторант на ул. "Искър" близо до бул. "Сливница" се обявява с турска и близкоизточна кухня. В него обаче откриваме меню, в което турските ястия почти отсъстват.
Поръчваме някои, които според сервитьорката са сготвени по традиционен турски начин, но от всичките, които поръчваме, единствено баклавата е много близо до оригинала.
Имамбаялдъ например е всъщност вегетарианската разновидност, известна в Турция като зейтинялъ. Плънката обаче се оказва доста объркана, поне според оригиналната турска рецепта - в нея има кубчета от сърцевината на патладжана, а липсват сериозните количества чесън и домати и дозата захар, която е последният щрих към съвършенството. Отгоре на всичкото ни го сервират топло, докато Мине е категорична, че зейтинялъ е винаги студено предястие.
Шишът от агнешка кайма с кедрови ядки се оказва много добър, но също от категорията "креативна кухня" - ако има някакъв аналог в Турция, това сигурно е люле кебап, но той се прави от смес от телешка и агнешка кайма.
Опитваме и октопод, за да проверим, дали пък не е сготвен като по крайбрежието между Чанаккале и Бабакале. Той е крехък и приятен, но комбинацията му е с пържена зелена салата и копър би озадачила и най-дръзкия турски готвач. "Едно от отличията между българската и турската кухня, казва Мине, е, че в нашата креативността не е много приета. Може би заради голямото разнообразие от ястия така или иначе, някак е считано за по-професионално да знаеш и спазиш една рецепта, отколкото да я доизмислиш. Иначе е неуважително към традиционната."
Баклавата обаче, се оказва попадение. Мине слага капка от сиропа на ръката си и демонстрира как не капва. "Браво! Този сироп аз бих го направила така!", казва тя, и това наистина е голям комплимент, защото домашните баклави на Мине са в сънищата на всички, които някога са ги опитвали.
Въпреки че баклавата на "Конак" е с готови, а не домашно точени кори, едро смлените и изобилни орехи и сериозното количество масло правят магията и вкусът е много близо до оригинала.
Т&M
досега беше най-луксозният турски ресторант, известен с вниманието си към детайла. В една реставрирана софийска къща на ул. "Виктор Юго", той е мястото за естетите сред почитателите на ориенталската кухня.
От донесените на масата дузина чинии с мезета си избираме превъзходен хумус, който се прави в ресторанта от нахут, тахан халва, прясно мляко и кимион. Шакшука тук се оказва още по-добра, отколкото в "Софра", с нужното количество захар.
Пробвайки още и още от ястията установяваме, че тук качеството на храната е напълно равномерно и всяка от тях е отлично приготвена. Много от предложенията в менюто са от отоманската кухня - сложни, трудни за приготвяне рецепти, които не се срещат вече много често из турските ресторанти, макар и напоследък поради големия интерес към тях из Истанбул да се отварят специализирани ресторанти за историческа кухня.
Пробваме хюнкер беенди и искендер кебап, и двата се оказват превъзходни. Особено вторият. Неговата подложка се оказва не от пиде, а от обикновен хляб, но запържен в обилно масло, хрупкав и чудесно контрастиращ с мекия сос.
Също толкова забележително в T&M се оказва пидето - печените във фурната на ресторанта питки леко сладнят, ухаят на яйца и бяло брашно, и са с дебела, хрупкава отгоре кора, намазана с масло.
"Истанбул",
най-новия ресторант на "Кемпински", си оставяме за десерт. От забавната работна маса на чистача на обувки до подвижната количка за турско кафе той е възстановка на един абстрактен Ориент с приказни елементи.
В менюто има и арабски и индийски ястия, но ние се придържаме към турските. Храната се оказва сготвена с превъзходни продукти и вкусовете са съвсем автентични. Урфа кебапът например е от сочно телешко и агнешко и отличният му вкус е постигнат без подправки, точно както при добрите оригинали. Смесицата от патладжан и плътно, маслено кисело мляко в "Али Наазик" също е чудесна, единствено се изненадваме от поднасянето му като предястие, без месо. Това, което кореспондира на името пък, тук се води "кебап".
Хумусът (тук "хомос"), е сготвен като че повече по арабски, по-кисел, и вкусът му не е омекотен с млякото, но също е отличен.
Баклавата, с която завършваме, макар да е озадачаваща - вътрешността й е от грис, а не от кори, е много добра. Мине обаче разпознава истинския майстор в кьонефето - то е точно, каквото тя го помни при най-добрия готвач на този десерт от детството си.
Чудният фюжън от кухни ни прави впечатление и с кафето, приготвено върху количка, копие на използваните по времето на Отоманската империя, но с арабски вкус.
Като цяло "Истанбул" предлага отлична храна с автентични вкусове и продукти, човек само трябва да чете внимателно обясненията под имената на ястията, защото някои от тях не кореспондират на обичайната си употреба.
Обиколката ни ни оставя с чувството, че сме били за няколко дни в Турция. Заради големите разлики в концепциите на няколкото заведения човек има чувството, че е посещавал различни версии на едно и също нещо. Напротив, усещането е като за маршрут. Ако решите да го повторите, ето как може би ще останете най-доволни:
Започвате с мезета - шакшука, нахут, хюнкер беенди и искендер кебап в T&M, "Ул. Юрий Венелин" 34 (вечеря за двама без вино - около 50 лв.)
След това ядете "Али Наазик" в "Софра", ул. "Оборище" 69 (вечеря за двама без вино - около 40 лв.)
Продължавате с адана или урфа кебап в "Истанбул 2000", на ул. "Кирил и Методий" до Женския пазар (вечеря за двама - около 20 лв.)
или с люле кебап в Gulum, ул. "Дамян Груев" 4 (вечеря за двама без вино - около 30 лв.)
После пробвате кебап и особено кьонефе в "Истанбул", хотел "Кемпински-Зографски" (вечеря за двама без вино - около 70 лв.),
и ако още имате сили, завършвате с баклава в "Конака", ул. "Искър" 69 (вечеря за двама без вино - около 45 лв.)
http://www.bacchus.bg / Оох - ммм - Вкусните гозби !
.
Ooh-mmm in Diaspora:
https://pod.disroot.org/people/b9b965c067e9013515203a6137633966
Турски ресторант Ориент Експрес се намира на ул. Цар Симеон, почти срещу Ege. Със същата големина е (не повече от 15 места), но доста по-чист. Има вид по-скоро на закусвалня. За разлика от Ege, тук няма манджи, а само скара и дюнер. Дюнерът няма нищо общо с макдоналдс-дюнера при арабите от Мимас. Направен е както го правят в Турция от мляно телешко месо, смесно с малко агнешко. Скарата е на въглища и ако ви се ядат агнешки котлети, това е мястото. Менюто е кратко, всичкото месо е изложено на малка витрина и изглежда доста добре. Вече съм пробвал цялото меню и препоръчвам Адана кебап и Искендер кебап. Мисля че за пръв път в София има Искендер кебап, който да се доближава толкова близо до този, който съм ял в Истанбул.Също както в случая с Ege, там не се ходи вечер.Автор : sylthttp://forum.kulinar.bg / Оох - ммм - Вкусните гозби !:::ORIENT Express е приятен чистичък ресторант, за разлика от EGEНай добре правят Искендер Кебап спрямо другите турски ресторанти.Това е защото собственика Taner Ayan е от Бурса където се прави най хубавия Искендер кебап в Турция и човека просто знае как. Адана кебапа и аз го препоръчвам, слагам го на второ място след Искендер кебапа.Искам да вметна за мераклиите на Искандер кебапа, че преди да се поднесе ястието се полива обилно с разтопено масло. Имайте го в предвид относно калориите.Напоследък този ресторант е засенчен от BOSFOR ресторанта който е залепен за тях и е доста по голям. Предлага готвени яденета. Повечето имат задължително присъствие на домат. Аз много харесвам домат когато има в яденето. Този ресторант се посещава от Мюфтийството които са недалеч.Имат 4 вида десерти :баклавата която правят е уникална, точно каквато съм ял в Истанбул. Ресторант EGE взима от тях и я предлага на своите клиенти също. Струва 2 леваСутляш, също перфектно приготвен, без забелжки.Най впечатляващият с особен уникален вкус : Кадаиф отгоре леко карамелизиран и хруска а отдолу и отвътре в кадаифа има кашкавал които е разтеглив при консумирането защото десерта се загрява преди да се поднесе.Има още един десерт, нещо като северина, като кадъна гьобек май. Поправете ме ако греша.Автор : jullkhttp://forum.kulinar.bg / Оох - ммм - Вкусните гозби !:::Днес вечерях в ЕГЕ , отсреща видях че Ориент Експрес е затворен и се страхувам че може би за постоянно. Това е следствие силната конкуренция на БОСФОР ресторанта който е по просторен и събира повече хора и са в еднакъв ценови сегмент.ЕГЕ е неразбиваем заради качественото готвено на много ниски цени, непостижими за никой друг турски ресторант.Автор : jullkhttp://forum.kulinar.bg / Оох - ммм - Вкусните гозби !:::Да, и аз вчера минах оттам и видях че Ориент Експрес вече не работи. Жалко, дюнерът беше най-добрия в София.Автор : sylthttp://forum.kulinar.bg / Оох - ммм - Вкусните гозби !
Публикации
