Рецепти от турската кулинария:турският сладкиш, наречен „казандиби”

ТУРСКАТА КУХНЯ 6/2011

Рецепти от турската кулинария...

Изпратена 07.03.2011 08:27:17 UTC

Обновена 07.03.2011 08:27:17 UTC

Много от нас като деца са слушали приказки за вещици, които варят в казани гъста каша с неприятна миризма, а понякога дори и хора.Те неизменно присъстваха и в селските дворове.Поставяха ги върху огъня и непременно нещо вреше в тях, а ние гледахме да стоим далече от огъня и този нужен домакински съд.Майки и бабите изваряваха в тях дрехи, друг път затопляха вода, за да ни окъпят.

Използваха ги и за боядисване на дрехи, а много често и за приготвяне на конфитюр и петмез.При всяка гощавка в тях се приготвяха различни и вкусни ястия.Те присъстваха и в анекдотите.

Веднъж Насреддин Ходжа дал назаем своя казан на съседа си.Щом си свършил работата върнал казана, като поставил в него една тенджера.Съседът го попитал, какво е това, а Насреддин Ходжа отвърнал: „Казанът роди”.Съседът се зарадвал много, че се е сдобил с тенджера.На следващия ден Насреддин Ходжа отново поискал назаем казана, но забравил да го върне обратно.Съседът чакал чакал и почукал на вратата на Ходжата.

„ Ходжа, какво стана с моя казан, че не го връщаш толкова време ?”, попитал той. „Казанът умря”, отвърнал Ходжата. „ че как така, казан умира ли ?” изненадано попитал отново съседът, на което Насреддин Ходжа отвърнал категорично : „ Щом вярваш, че казанът е родил, защо не искаш да повярваш, че е умрял ? „.

Когато по време на междучасията главите на учителите ставаха на „казан” от нашите крясъци и вряви, ние дори и не подозирахме, до къде се разпростира историята на казана в нашата страна. От уроците в училище разбрахме, че блясъкът на двете анадолски цивилизации- фригийската и урартийската, съществували през 9 и 8 век пр.н.е., е отразен в казаните, изработени от бронз.Особено красиви били казаните, изработени от урартийците, които са били украсявани с човешки и животински мотиви в горната част и са били изнасяни в Италия и в Гърция.

Освен като домакински съдове казаните били използвани и при други случаи.Например по в време но Османската империя, когато еничарите недоволствали и искали да поставят своите желания на вниманието на владетеля, се събирали около един казан в знак на протест. Еничарите се отнасяли с голямо уважение към казана, където се приготвяла храната и винаги когато недоволствали от нещо, грабвали казаните и се събирали на площада.

Казанът е навлязъл и във фолклора.Много често се използва изразът „ да вриш в един и същи казан” в смисъл на обща съдба.

В селата казанът се използва и днес в ежедневието.Има майстори, които изработват с вещина и опит чудесни казани и ги излагат за продан.Някои са толкова красиви, че се поставят като декоративен елемент в обзавеждането на дома.До наши дни е достигнал и турският сладкиш, наречен „казандиби”, макар да се приготвя при по-съвременни условия.

Вие също можете да приготвите този лек сладкиш с прясно мляко.Необходими са следните продукти: 250 грама пудра захар, 125 грама оризово брашно, една чаена лъжичка ванилия, една супена лъжица масло и канела.Повтаряме продуктите: 250 грама пудра захар, 125 грама оризово брашно, една чаена лъжичка ванилия, една супена лъжица масло и канела.Приготовление: поставяме прясното мляко в една тенджера и го сваряваме.Разбъркваме с малко вода оризовото брашно и добавяме захарта.Изсипваме в прясното мляко, което ври на огъня.Намазваме идна тава с масло и посипваме малко захар отгоре.Изсипваме в нея съдържанието на тенджерата.Слагаме тавата във фурната, докато хване кафеникава кора отдолу.След като извадим от фурната, охлаждаме съда отдолу с хладка вода.Когато изстине сладкишът, го нарязваме на квадрати. Сервираме така, че кафеникавата част на сладкиша да се вижда. Отгоре посипваме с канела.

Сладкишът „казандиби” днес се предлага в традиционните сладкарници и в ресторантите в страната. Да ви е сладко и до нова среща.

ТРТ / Оох - ммм (Вкусните гозби !)