Мор им хемд (Черен човек в риза) и Глазиран ябълков сладкиш
::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::
Мор им хемд (Черен човек в риза)
50 г шоколад
50 г краве масло
50 г пудра захар
50 г захар
50 г галета
3 яйца
2 с.л. какао
2 с.л. портокалов ликьор
кората на 1 портокал
За шоколадовия сос:
200 г захар
50 г какао
50 г какаов пудинг
50 г шоколадов кувертюр
течна сметана за декорация
пудра захар и какао за поръсване
Стъпки за приготвяне:
1. Разтопяваме шоколада на водна баня. Разбиваме с миксер маслото и пудрата захар до получаване на пухкав крем. Отделяме белтъците и ги разбиваме на сняг след това прибавяме захарта. Отделно разбъркваме жълтъците, към тях слагаме какаото и портокаловия ликьор. Към сместа прибавяме настърганата портокалова кора и разтопения и охладен шоколад. Прибавяме към разбитите белтъци, изсипваме галетата и внимателно разбъркваме. Пълним 3/4 от формичките за печене с пухкавата смес. Изравняваме повърхността и покриваме с алуминиево фолио. Печем на водна баня при температура от 130 градуса, в продължение на 35 мин.
2. Приготвяне на шоколадовия сос: В 500 мл вода разтопяваме захарта. Разтваряме какаото и какаовия пудинг в малко вода. С непрекъснато бъркане изсипваме при захарта, прибавяме и шоколадовия кувертюр и продължаваме да разбъркваме.
3. Обръщаме изпечения пудинг в чиния за сервиране. Поливаме с шоколадовия сос и течна сметана. Поръсваме с пудра захар и какао и поднасяме.
::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::
Глазиран ябълков сладкиш
За тестото:
500 г брашно
200 г краве масло
100 г захар
1 яйце
1 пак. ванилова захар
1 щипка сол
3-4 ябълки
5 жълтъка
500 мл течна сметана
50 г царевично нишесте
брашно за поръсване
50 г галета
50 г краве масло
За глазурата:
1 пак. желатин
1 с.л. ром
крокан, какао и пудра захар за поръсване
Стъпки за приготвяне:
1. Смесваме пресятото брашно, омекналото краве масло и останалите продукти за тестото. Разбиваме с миксер до получаване на тесто, покриваме с фолио и оставяме в хладилник за 30 мин. да стегне. Обелваме ябълките и ги нарязваме на тънки филийки. Разточваме тестото с малко брашно. Прехвърляме в кръгла тава с размер 26 см, като оформяме ръб. С вилица набождаме тестото, поръсваме с разтопеното краве масло и галетата. Подреждаме плътно ябълките.
2. В купа смесваме жълтъците, сметаната и нишестето и разбиваме до получаване на хомогенна смес, след което поливаме с нея ябълките. Печем в предварително загрята фурна на 180 градуса, в продължение на 30-35 мин. Разтваряме желатина в малко вода и го затопляме на водна баня. Прибавяме рома и глазираме сладкиша, като мажем с помощта на четка. Поръсваме с крокан, какао и пудра захар.
бтв / Оох - ммм (Вкусните гозби !)
сряда, 23 март 2011 г.
неделя, 13 март 2011 г.
Сервирайте с любов:Сладко от бели череши !
Сладко от бели череши
Продукти: 1 кг. захар 1 кг. бели череши 1 ч.л. лимонена киселина
1. Почистете и измийте черешите. Извадете им костилките.
2. Изсипете плодовете в дълбок съд и ги насипете със захар.
Оставете ги да престоят няколко часа за да си пуснат сока.
3. Прехвърлете черешите в тава за сладко, добавете ако е нужно 1/2 ч.ч. вода и варете като обирате пяната и разклащате тавата. Разбърквайте за да не загори.
4. Щом е готово и капка от него не се разлива, добавете 1 ч.л. лимонена киселина, разбъркайте и варете още минута.
5. Разсипете сладкото в сухи и затоплени бурканчета.
По същия начин се вари и сладко от червени череши.
Сервирайте с любов.
http://tarakchieva.blogspot.com / Оох - ммм (Вкусните гозби !)
:::
Сладко от бели череши
Продукти: 1 кг. бели череши, 800 г. захар, 1 непълна лъжичка лимонена киселина, 1 клонче индрише или 1 прах ванилия.
Приготвяне: Черешите се измиват, изваждат се костилките им и се насипват със захарта в съда, в който ще се варят.
Оставят се да престоят най-малко 10-12 часа, след което се добавя 1/2 чаена чаша вода и се слагат на огъня.
След като кипнат, се варят около 20 минути, докато сиропът се сгъсти толкова, че капка от него, капната върху наклонена чинийка, не се разлива.
През време на варенето образувалата се пяна се обира с решетъчно лъжица.
Една минута преди сваляне на сладкото от огъня се прибавя лимонената киселина и индришето (ванилията).
Сладкото се разбърква и се оставя в съда, в който е приготвена (без да се захлупва с капак), за да се напоят плодовете със сироп.
На следващия ден се прехвърлят в сухи буркани, като се гребе равномерно от плодовете и от сиропа със суха лъжица.
Източник:http://receptite.info / Оох - ммм (Вкусните гозби !)
:::
Потребител
Новак
Здравейте!
Понеже живея в град известен с уникалните си череши и с превъзходните си рецепти реших да Ви пиша.
Моята рецепта е много стара и следователно много пъти изпитана.
За 1 кг изчистени бели череши са нужни 1 кг захар, 1 ч.л. лимонтузу /слага се най-накрая/ и 1-2 ванилии.
Препоръчвам черешите да се обработят веднага и да се оставят поне за час - два посипани със захарта в хладилник, за да се стегнат.
Време за варене на сладкото около 35- 40 мин.
В рецептата няма вода, защото такава е е необходима.
Черешите си пускат достатъчно количество сок.
В противен случай трябва да чакате много време , за да се изпари водата.
Сладкото не се налага да бъде стерелизирано, защото лимонената киселина не дава възможност да се развали.
Нужно е след, като го насипете в бурканчета , да го оставите цяла нощ да изстива, за да не се получи конденз, който е причината да се образува мухъл.
Ако има нещо неясно пишете ми пак.
Да Ви е сладко!
http://kulinar.gbg.bg / Оох - ммм (Вкусните гозби !)
Продукти: 1 кг. захар 1 кг. бели череши 1 ч.л. лимонена киселина
1. Почистете и измийте черешите. Извадете им костилките.
2. Изсипете плодовете в дълбок съд и ги насипете със захар.
Оставете ги да престоят няколко часа за да си пуснат сока.
3. Прехвърлете черешите в тава за сладко, добавете ако е нужно 1/2 ч.ч. вода и варете като обирате пяната и разклащате тавата. Разбърквайте за да не загори.
4. Щом е готово и капка от него не се разлива, добавете 1 ч.л. лимонена киселина, разбъркайте и варете още минута.
5. Разсипете сладкото в сухи и затоплени бурканчета.
По същия начин се вари и сладко от червени череши.
Сервирайте с любов.
http://tarakchieva.blogspot.com / Оох - ммм (Вкусните гозби !)
:::
Сладко от бели череши
Продукти: 1 кг. бели череши, 800 г. захар, 1 непълна лъжичка лимонена киселина, 1 клонче индрише или 1 прах ванилия.
Приготвяне: Черешите се измиват, изваждат се костилките им и се насипват със захарта в съда, в който ще се варят.
Оставят се да престоят най-малко 10-12 часа, след което се добавя 1/2 чаена чаша вода и се слагат на огъня.
След като кипнат, се варят около 20 минути, докато сиропът се сгъсти толкова, че капка от него, капната върху наклонена чинийка, не се разлива.
През време на варенето образувалата се пяна се обира с решетъчно лъжица.
Една минута преди сваляне на сладкото от огъня се прибавя лимонената киселина и индришето (ванилията).
Сладкото се разбърква и се оставя в съда, в който е приготвена (без да се захлупва с капак), за да се напоят плодовете със сироп.
На следващия ден се прехвърлят в сухи буркани, като се гребе равномерно от плодовете и от сиропа със суха лъжица.
Източник:http://receptite.info / Оох - ммм (Вкусните гозби !)
:::
Потребител
Новак
Здравейте!
Понеже живея в град известен с уникалните си череши и с превъзходните си рецепти реших да Ви пиша.
Моята рецепта е много стара и следователно много пъти изпитана.
За 1 кг изчистени бели череши са нужни 1 кг захар, 1 ч.л. лимонтузу /слага се най-накрая/ и 1-2 ванилии.
Препоръчвам черешите да се обработят веднага и да се оставят поне за час - два посипани със захарта в хладилник, за да се стегнат.
Време за варене на сладкото около 35- 40 мин.
В рецептата няма вода, защото такава е е необходима.
Черешите си пускат достатъчно количество сок.
В противен случай трябва да чакате много време , за да се изпари водата.
Сладкото не се налага да бъде стерелизирано, защото лимонената киселина не дава възможност да се развали.
Нужно е след, като го насипете в бурканчета , да го оставите цяла нощ да изстива, за да не се получи конденз, който е причината да се образува мухъл.
Ако има нещо неясно пишете ми пак.
Да Ви е сладко!
http://kulinar.gbg.bg / Оох - ммм (Вкусните гозби !)
петък, 11 март 2011 г.
Кадаиф по ориенталски
Кадаиф по ориенталски
ПРОДУКТИ: 1 опаковка кадаиф от 350 или 400 г; 1 л вода; 1 кг захар; парче лимон; 1 ч чаша фино смлени орехи; 100 г краве масло.
ПРИГОТВЯНЕ: Прави се сироп от захарта, водата и лимона.
След което тавата се намазва с малко от сиропа и малко масло.
Тогава се разстила 1 пръст кадаиф.
С друга тава малко по-малка от първата се притиска кадаифът.
След това се слага от орехите и парченца масло и пак се слага кадаиф и пак се натиска с тава.
Отгоре се слага останалото масло и се похлупва така, че да натиска кадаифа силно за 5 до 10 часа.
После се пече до червен цвят на предварително загрята фурна на 180 градуса.
След което се залива с охладения сироп.
вмо / Оох - ммм (Вкусните гозби !)
Още:Турският ресторант Т and М club мами с агнешки специалитети и наргилета !
ПРОДУКТИ: 1 опаковка кадаиф от 350 или 400 г; 1 л вода; 1 кг захар; парче лимон; 1 ч чаша фино смлени орехи; 100 г краве масло.
ПРИГОТВЯНЕ: Прави се сироп от захарта, водата и лимона.
След което тавата се намазва с малко от сиропа и малко масло.
Тогава се разстила 1 пръст кадаиф.
С друга тава малко по-малка от първата се притиска кадаифът.
След това се слага от орехите и парченца масло и пак се слага кадаиф и пак се натиска с тава.
Отгоре се слага останалото масло и се похлупва така, че да натиска кадаифа силно за 5 до 10 часа.
После се пече до червен цвят на предварително загрята фурна на 180 градуса.
След което се залива с охладения сироп.
вмо / Оох - ммм (Вкусните гозби !)
Още:Турският ресторант Т and М club мами с агнешки специалитети и наргилета !
Абант кебап
Рецепти
Абант кебап
Продукти : 2 патладжана; 200 г телешко месо, нарязано на хапки; 7-8 гъби; 100 г настърган кашкавал; 2 домата; 1 глава кромид лук; 2 чорбаджийски чушки; 1 с. л. краве масло; 2 с. л. доматена салца; магданоз; черен пипер; сол
ПРИГОТВЯНЕ: Нарязаното на хапки месо се задушава без мазнина със ситно нарязания лук.
След като месото поомекне, се долива 1 чаша топла вода, подправя се с малко сол и се вари, докато водата се изпари.
Прибавят се кравето масло и нарязаните на дребно гъби.
Оставя се на среден огън, докато водата, която пуснат гъбите, се изпари.
Добавят се нарязаните чорбаджийски чушлета, обелените и нарязани на кубчета домати.
Подправя се с черен пипер и ситно накълцания магданоз и се оставя да ври до готовност.
Междувременно патладжаните без да се обелват, се разполовяват.
Леко се запържват в сгорещено олио.
След като се извадят, се слагат в тава, дъното на която е постлана с кухненска хартия, която ще попие излишната мазнина.
Вътрешността на патладжаните се издълбава, намачква се с вилица и се разбърква с готовото месо.
Патладжаните се запълват с приготвената плънка, заливат се с размитата с малко вода салца и се пекат в предварително загрята на 200 °С фурна.
Няколко минути преди да се извади от фурната, готовият кебап се поръсва с настъргания кашкавал.
Запича се, докато кашкавалът хване коричка.
вмо / Оох - ммм (Вкусните гозби !)
Още:Турският ресторант Т and М club мами с агнешки специалитети и наргилета !
Абант кебап
Продукти : 2 патладжана; 200 г телешко месо, нарязано на хапки; 7-8 гъби; 100 г настърган кашкавал; 2 домата; 1 глава кромид лук; 2 чорбаджийски чушки; 1 с. л. краве масло; 2 с. л. доматена салца; магданоз; черен пипер; сол
ПРИГОТВЯНЕ: Нарязаното на хапки месо се задушава без мазнина със ситно нарязания лук.
След като месото поомекне, се долива 1 чаша топла вода, подправя се с малко сол и се вари, докато водата се изпари.
Прибавят се кравето масло и нарязаните на дребно гъби.
Оставя се на среден огън, докато водата, която пуснат гъбите, се изпари.
Добавят се нарязаните чорбаджийски чушлета, обелените и нарязани на кубчета домати.
Подправя се с черен пипер и ситно накълцания магданоз и се оставя да ври до готовност.
Междувременно патладжаните без да се обелват, се разполовяват.
Леко се запържват в сгорещено олио.
След като се извадят, се слагат в тава, дъното на която е постлана с кухненска хартия, която ще попие излишната мазнина.
Вътрешността на патладжаните се издълбава, намачква се с вилица и се разбърква с готовото месо.
Патладжаните се запълват с приготвената плънка, заливат се с размитата с малко вода салца и се пекат в предварително загрята на 200 °С фурна.
Няколко минути преди да се извади от фурната, готовият кебап се поръсва с настъргания кашкавал.
Запича се, докато кашкавалът хване коричка.
вмо / Оох - ммм (Вкусните гозби !)
Още:Турският ресторант Т and М club мами с агнешки специалитети и наргилета !
Турският ресторант Т and М club мами с агнешки специалитети и наргилета
Гурме
Ориентa по български вкус
Турският ресторант Т and М club мами с агнешки специалитети и наргилета
АЛБЕНА МИЛОШЕВА
12.03.2011
Интериорът е уютен.
Кебап - телешки и агнешки, гарнитури с булгур и пилаф, кадаиф, толкова сладък, че да го заболят зъбите човек.
Това са най-специфичните ориенталски ястия.
Останалото като че ли си го знаем - айран, баница, баклава.
Но всъщност се оказва, че дори малкото общи ястия за двете национални кухни са напълно различни.
Според главния готвач на ресторанта Т and M club 34 Зеннун Йондер общото между българската и турската кухня е съвсем малко.
След кратък размисъл добавя: „Като цяло няма нищо общо”.
И го казва убедено, защото е женен за българка и добре познава националните ни специалитети.
За да се увери в думите му, човек просто трябва да посети ориенталския свят, който се е сгушил в старата къща на „Юрий Венелин 34”.
Там, само като прекрачи прага, човек се пренася сякаш из истанбулските сокаци.
Още от вратата посетителите стават свидетели на прословутото гостоприемство на южните ни съседи.
Персоналът се старае гостите да се почувстват уютно в очакване на изненадите, които е сътворил майстор Йондер.
Той е в България едва от 5 месеца.
Познава турската кухня отлично, а и вкуса на българите.
Впечатлен е от нашите подправки.
Открил на Женския пазар повече, отколкото предполагал, дори такива, които не е познавал.
Няма нищо против обаче да ги включи в своя репертоар, да експериментира, за да сътвори още по-богати вкусове.
„Имаме една много специфична подправка, която я няма никъде по света – сумак.
Характерна е за турската кухня, но много допада на българите”, разказва Зеннун.
Сумакът е див храст, чиито малки кръгли плодове се берат и сушат, след което се стриват на прах.
Готовата подправка има стипчив, леко кисел вкус, който се съчетава лесно с други, добре познати и у нас - кимион, черен пипер, мащерка, дафинов лист.
А правилото „колкото повече, толкова по-вкусно” за подправките в турската кухня важи с пълна сила, без излишни предразсъдъци за здравословно и нездравословно.
Всъщност това, което според готвача е наистина вредно, е да се яде на крак и кой когато и където свари.
Навик, който забелязал у нас.
В родината му не било така.
Там семейството яде задължително заедно.
На трапезата има винаги готвено, и то не едно ядене.
За вечеря обикновено се приготвя супа, някаква манджа, пилаф или булгур, салати, плодове и разбира се, хляб, който допълва всяка гозба.
„Тук хлябът е малко безвкусен”, разказва Зеннун,” - и по-здравословен.
Нашият хляб е почти като току-що опечена кифла, много мек и вкусен.”
Яде се хляб на закуска, обяд и вечеря, по много, както и месо.
От него се правят най-различни кебапи.
Те са обикновено от агнешко или телешко, което е кълцано, а не мляно.
Пече се на шиш, който е доста по-дебел от познатия у нас.
Сред най-известните кебапи са „Искендер кебап” и „Абант кебап”.
Първият се приготвя от ленти телешко и агнешко месо върху канапе от хляб, полято с доматен сос и гарнитура от кисело мляко.
Вторият - с пилешко месо, зеленчуци, пържени картофи, залети с млечен и доматен сос.
Колкото и странно да звучат тези комбинации от доматен сос, картофи, млечен сос или агнешко с кисело мляко, човек не може да повярва колко добре действат на небцето, преди да ги е опитал.
„Турция е голяма страна и с много голямо разнообразие от ястия в различните региони”, разказва Йондер.
Всеки регион има свои особености, но има и ястия, които са внесени.
Така например сред сосовете често се използва бешамел, наред с националните, които са на особена почит.
„В по-големите ресторанти дори има отделен майстор, който се занимава изцяло с приготвянето на сосовете”, разказва главният готвач.
Най-любим и често използван е червеният доматен сос, а след него е киселото мляко с чесън.
И двата соса са честа гарнитура към различните кебапи заедно с ориза и булгура.
Вторият продукт е вече доста известен у нас покрай модите с диети.
Булгурът се прави от пълнозърнеста пшеница, измита и бланширана, след което е изсушена и натрошена на малки парченца.
Той е подходящ заместител на хляба, защото е много хранителен, а гарниран с различни сосове, става много вкусен.
Чаят измества кафето
Чаят всъщност е една от най-важните напитки за турската кухня.
Както тук се пие кафе – на закуска, обед и дори вечер, така там пият чай, и то черен.
Той се сервира в специфични стъклени малки чашки и с него се пуши наргиле.
В ресторанта на „Юрий Венелин” 34 се предлагат всичките удоволствия, до които може да стигне човек, качвайки се на Ориент експрес.
Включително и известното турско кафе с утайка, което е така познато у нас.
Алкохолът не е на почит в Турция и въобще не е толкова важна част от трапезата, както е при нас.
Популярна е турската ракия, която се прави от грозде и анасон и е по-различна и от нашата, и от узото.
За компания на турската ракия в Т and M предлагат над 15 вида салати и мезета.
:::
Рецепти Абант кебап
Продукти : 2 патладжана; 200 г телешко месо, нарязано на хапки; 7-8 гъби; 100 г настърган кашкавал; 2 домата; 1 глава кромид лук; 2 чорбаджийски чушки; 1 с. л. краве масло; 2 с. л. доматена салца; магданоз; черен пипер; сол
ПРИГОТВЯНЕ: Нарязаното на хапки месо се задушава без мазнина със ситно нарязания лук.
След като месото поомекне, се долива 1 чаша топла вода, подправя се с малко сол и се вари, докато водата се изпари.
Прибавят се кравето масло и нарязаните на дребно гъби.
Оставя се на среден огън, докато водата, която пуснат гъбите, се изпари.
Добавят се нарязаните чорбаджийски чушлета, обелените и нарязани на кубчета домати.
Подправя се с черен пипер и ситно накълцания магданоз и се оставя да ври до готовност.
Междувременно патладжаните без да се обелват, се разполовяват.
Леко се запържват в сгорещено олио.
След като се извадят, се слагат в тава, дъното на която е постлана с кухненска хартия, която ще попие излишната мазнина.
Вътрешността на патладжаните се издълбава, намачква се с вилица и се разбърква с готовото месо.
Патладжаните се запълват с приготвената плънка, заливат се с размитата с малко вода салца и се пекат в предварително загрята на 200 °С фурна.
Няколко минути преди да се извади от фурната, готовият кебап се поръсва с настъргания кашкавал.
Запича се, докато кашкавалът хване коричка.
Кадаиф по ориенталски
ПРОДУКТИ: 1 опаковка кадаиф от 350 или 400 г; 1 л вода; 1 кг захар; парче лимон; 1 ч чаша фино смлени орехи; 100 г краве масло.
ПРИГОТВЯНЕ: Прави се сироп от захарта, водата и лимона.
След което тавата се намазва с малко от сиропа и малко масло.
Тогава се разстила 1 пръст кадаиф.
С друга тава малко по-малка от първата се притиска кадаифът.
След това се слага от орехите и парченца масло и пак се слага кадаиф и пак се натиска с тава.
Отгоре се слага останалото масло и се похлупва така, че да натиска кадаифа силно за 5 до 10 часа.
После се пече до червен цвят на предварително загрята фурна на 180 градуса.
След което се залива с охладения сироп.
вмо / Оох - ммм (Вкусните гозби !)
:::
Турски табиети и гозби в центъра на София
От "Дневник"
Последна промяна в 18:16 на 10 юни 2001
Много от имената на традиционни български ястия са с турски произход. Сарми, кебап, гювеч са характерни блюда за българската трапеза, но и за турската. Вековете кулинарни заимствания между балканските и азиатските народи са родили ориенталската кухня, която синтезира традициите на няколко култури - арабска, турска, персийска, азърбайджанска, гръцка, румънска, албанска, българска. Тази хибридна кухня е много разнообразна, близка до навиците ни на хранене, но в същото време съдържа и някои чисто турски специалитети. Общата черта на гозбите на нашата съседка е, че са направени за табиет, т.е. приготвени са с мерак, за наслада на стомаха, но и на душата, защото предразполагат към дълго заседяване на лафмоабед. Именно тази табиетлийска османска кухня предлага ресторантът на ул. "Венелин" 34, собственост на Четин Акън и Тарък Гюрлен. Инициалите "Т&М" са съкращение от "тюрк мутвак", което в превод означава "турска кухня". Наргилета, подноси за кафе, персийски сервиз за вино, ибрици - съдове за шербет, декоративен комплект на ваксаджия с множество стъкленици за боите, ковани корнизи, полилеи и аплици пресъздават екзотичния дух на Изтока.
Менюто започва с няколко вида супа, между които Езогелин (2.70 лв.) - традиционна кремсупа от пасирана леща с домати и подправки. В дългата поредица от топли и студени мезета има много блюда, плод на българо-турската кулинарна взаимност - кьопоолу, лозови сарми, дроб в масло. От основните ястия най-богат е изборът на кебапи. Освен традиционния Тас кебап (6.80 лв.) заведението предлага Чепни кебап (7.90 лв.) - кубчета хлебчета, пържени в масло, залети с кисело мляко, върху които се подреждат парченца агнешко месо. Беендили кебап (7.90 лв.) пък се прави от пюре от патладжани, прясно мляко и месо, Искендер кебап (8.50 лв.) се приготвя от кюфтета от агнешка кайма. Най-търсен обаче бил Адана кебап (8.50 лв.) - лютиви шишове от агнешко.
Заведението предлага избор от 15 бели и червени вина от добри български изби. Тук може да се опита турската анасонова ракия и турски чай в характерни висящи подноси. От десертите препоръчват Шекер пааре (4.00 лв.) - тестени сиропирани сладкиши и Пишмани - фина халва на малки топки, която наподобява захарен памук.
Обикновено в заведението звучи тиха турска естрадна или фолклорна музика. Сред клиентелата преобладават дипломати и бизнесмени от България, Европа и арабските страни. Отворено е от 11 до 24 часа. Старата къща е хладно убежище за горещите летни дни заради дебелите стени, климатика и сенчестата градина.
http://www.dnevnik.bg / Оох - ммм (Вкусните гозби !)
Ориентa по български вкус
Турският ресторант Т and М club мами с агнешки специалитети и наргилета
АЛБЕНА МИЛОШЕВА
12.03.2011
Интериорът е уютен.
Кебап - телешки и агнешки, гарнитури с булгур и пилаф, кадаиф, толкова сладък, че да го заболят зъбите човек.
Това са най-специфичните ориенталски ястия.
Останалото като че ли си го знаем - айран, баница, баклава.
Но всъщност се оказва, че дори малкото общи ястия за двете национални кухни са напълно различни.
Според главния готвач на ресторанта Т and M club 34 Зеннун Йондер общото между българската и турската кухня е съвсем малко.
След кратък размисъл добавя: „Като цяло няма нищо общо”.
И го казва убедено, защото е женен за българка и добре познава националните ни специалитети.
За да се увери в думите му, човек просто трябва да посети ориенталския свят, който се е сгушил в старата къща на „Юрий Венелин 34”.
Там, само като прекрачи прага, човек се пренася сякаш из истанбулските сокаци.
Още от вратата посетителите стават свидетели на прословутото гостоприемство на южните ни съседи.
Персоналът се старае гостите да се почувстват уютно в очакване на изненадите, които е сътворил майстор Йондер.
Той е в България едва от 5 месеца.
Познава турската кухня отлично, а и вкуса на българите.
Впечатлен е от нашите подправки.
Открил на Женския пазар повече, отколкото предполагал, дори такива, които не е познавал.
Няма нищо против обаче да ги включи в своя репертоар, да експериментира, за да сътвори още по-богати вкусове.
„Имаме една много специфична подправка, която я няма никъде по света – сумак.
Характерна е за турската кухня, но много допада на българите”, разказва Зеннун.
Сумакът е див храст, чиито малки кръгли плодове се берат и сушат, след което се стриват на прах.
Готовата подправка има стипчив, леко кисел вкус, който се съчетава лесно с други, добре познати и у нас - кимион, черен пипер, мащерка, дафинов лист.
А правилото „колкото повече, толкова по-вкусно” за подправките в турската кухня важи с пълна сила, без излишни предразсъдъци за здравословно и нездравословно.
Всъщност това, което според готвача е наистина вредно, е да се яде на крак и кой когато и където свари.
Навик, който забелязал у нас.
В родината му не било така.
Там семейството яде задължително заедно.
На трапезата има винаги готвено, и то не едно ядене.
За вечеря обикновено се приготвя супа, някаква манджа, пилаф или булгур, салати, плодове и разбира се, хляб, който допълва всяка гозба.
„Тук хлябът е малко безвкусен”, разказва Зеннун,” - и по-здравословен.
Нашият хляб е почти като току-що опечена кифла, много мек и вкусен.”
Яде се хляб на закуска, обяд и вечеря, по много, както и месо.
От него се правят най-различни кебапи.
Те са обикновено от агнешко или телешко, което е кълцано, а не мляно.
Пече се на шиш, който е доста по-дебел от познатия у нас.
Сред най-известните кебапи са „Искендер кебап” и „Абант кебап”.
Първият се приготвя от ленти телешко и агнешко месо върху канапе от хляб, полято с доматен сос и гарнитура от кисело мляко.
Вторият - с пилешко месо, зеленчуци, пържени картофи, залети с млечен и доматен сос.
Колкото и странно да звучат тези комбинации от доматен сос, картофи, млечен сос или агнешко с кисело мляко, човек не може да повярва колко добре действат на небцето, преди да ги е опитал.
„Турция е голяма страна и с много голямо разнообразие от ястия в различните региони”, разказва Йондер.
Всеки регион има свои особености, но има и ястия, които са внесени.
Така например сред сосовете често се използва бешамел, наред с националните, които са на особена почит.
„В по-големите ресторанти дори има отделен майстор, който се занимава изцяло с приготвянето на сосовете”, разказва главният готвач.
Най-любим и често използван е червеният доматен сос, а след него е киселото мляко с чесън.
И двата соса са честа гарнитура към различните кебапи заедно с ориза и булгура.
Вторият продукт е вече доста известен у нас покрай модите с диети.
Булгурът се прави от пълнозърнеста пшеница, измита и бланширана, след което е изсушена и натрошена на малки парченца.
Той е подходящ заместител на хляба, защото е много хранителен, а гарниран с различни сосове, става много вкусен.
Чаят измества кафето
Чаят всъщност е една от най-важните напитки за турската кухня.
Както тук се пие кафе – на закуска, обед и дори вечер, така там пият чай, и то черен.
Той се сервира в специфични стъклени малки чашки и с него се пуши наргиле.
В ресторанта на „Юрий Венелин” 34 се предлагат всичките удоволствия, до които може да стигне човек, качвайки се на Ориент експрес.
Включително и известното турско кафе с утайка, което е така познато у нас.
Алкохолът не е на почит в Турция и въобще не е толкова важна част от трапезата, както е при нас.
Популярна е турската ракия, която се прави от грозде и анасон и е по-различна и от нашата, и от узото.
За компания на турската ракия в Т and M предлагат над 15 вида салати и мезета.
:::
Рецепти Абант кебап
Продукти : 2 патладжана; 200 г телешко месо, нарязано на хапки; 7-8 гъби; 100 г настърган кашкавал; 2 домата; 1 глава кромид лук; 2 чорбаджийски чушки; 1 с. л. краве масло; 2 с. л. доматена салца; магданоз; черен пипер; сол
ПРИГОТВЯНЕ: Нарязаното на хапки месо се задушава без мазнина със ситно нарязания лук.
След като месото поомекне, се долива 1 чаша топла вода, подправя се с малко сол и се вари, докато водата се изпари.
Прибавят се кравето масло и нарязаните на дребно гъби.
Оставя се на среден огън, докато водата, която пуснат гъбите, се изпари.
Добавят се нарязаните чорбаджийски чушлета, обелените и нарязани на кубчета домати.
Подправя се с черен пипер и ситно накълцания магданоз и се оставя да ври до готовност.
Междувременно патладжаните без да се обелват, се разполовяват.
Леко се запържват в сгорещено олио.
След като се извадят, се слагат в тава, дъното на която е постлана с кухненска хартия, която ще попие излишната мазнина.
Вътрешността на патладжаните се издълбава, намачква се с вилица и се разбърква с готовото месо.
Патладжаните се запълват с приготвената плънка, заливат се с размитата с малко вода салца и се пекат в предварително загрята на 200 °С фурна.
Няколко минути преди да се извади от фурната, готовият кебап се поръсва с настъргания кашкавал.
Запича се, докато кашкавалът хване коричка.
Кадаиф по ориенталски
ПРОДУКТИ: 1 опаковка кадаиф от 350 или 400 г; 1 л вода; 1 кг захар; парче лимон; 1 ч чаша фино смлени орехи; 100 г краве масло.
ПРИГОТВЯНЕ: Прави се сироп от захарта, водата и лимона.
След което тавата се намазва с малко от сиропа и малко масло.
Тогава се разстила 1 пръст кадаиф.
С друга тава малко по-малка от първата се притиска кадаифът.
След това се слага от орехите и парченца масло и пак се слага кадаиф и пак се натиска с тава.
Отгоре се слага останалото масло и се похлупва така, че да натиска кадаифа силно за 5 до 10 часа.
После се пече до червен цвят на предварително загрята фурна на 180 градуса.
След което се залива с охладения сироп.
вмо / Оох - ммм (Вкусните гозби !)
:::
Турски табиети и гозби в центъра на София
От "Дневник"
Последна промяна в 18:16 на 10 юни 2001
Много от имената на традиционни български ястия са с турски произход. Сарми, кебап, гювеч са характерни блюда за българската трапеза, но и за турската. Вековете кулинарни заимствания между балканските и азиатските народи са родили ориенталската кухня, която синтезира традициите на няколко култури - арабска, турска, персийска, азърбайджанска, гръцка, румънска, албанска, българска. Тази хибридна кухня е много разнообразна, близка до навиците ни на хранене, но в същото време съдържа и някои чисто турски специалитети. Общата черта на гозбите на нашата съседка е, че са направени за табиет, т.е. приготвени са с мерак, за наслада на стомаха, но и на душата, защото предразполагат към дълго заседяване на лафмоабед. Именно тази табиетлийска османска кухня предлага ресторантът на ул. "Венелин" 34, собственост на Четин Акън и Тарък Гюрлен. Инициалите "Т&М" са съкращение от "тюрк мутвак", което в превод означава "турска кухня". Наргилета, подноси за кафе, персийски сервиз за вино, ибрици - съдове за шербет, декоративен комплект на ваксаджия с множество стъкленици за боите, ковани корнизи, полилеи и аплици пресъздават екзотичния дух на Изтока.
Менюто започва с няколко вида супа, между които Езогелин (2.70 лв.) - традиционна кремсупа от пасирана леща с домати и подправки. В дългата поредица от топли и студени мезета има много блюда, плод на българо-турската кулинарна взаимност - кьопоолу, лозови сарми, дроб в масло. От основните ястия най-богат е изборът на кебапи. Освен традиционния Тас кебап (6.80 лв.) заведението предлага Чепни кебап (7.90 лв.) - кубчета хлебчета, пържени в масло, залети с кисело мляко, върху които се подреждат парченца агнешко месо. Беендили кебап (7.90 лв.) пък се прави от пюре от патладжани, прясно мляко и месо, Искендер кебап (8.50 лв.) се приготвя от кюфтета от агнешка кайма. Най-търсен обаче бил Адана кебап (8.50 лв.) - лютиви шишове от агнешко.
Заведението предлага избор от 15 бели и червени вина от добри български изби. Тук може да се опита турската анасонова ракия и турски чай в характерни висящи подноси. От десертите препоръчват Шекер пааре (4.00 лв.) - тестени сиропирани сладкиши и Пишмани - фина халва на малки топки, която наподобява захарен памук.
Обикновено в заведението звучи тиха турска естрадна или фолклорна музика. Сред клиентелата преобладават дипломати и бизнесмени от България, Европа и арабските страни. Отворено е от 11 до 24 часа. Старата къща е хладно убежище за горещите летни дни заради дебелите стени, климатика и сенчестата градина.
http://www.dnevnik.bg / Оох - ммм (Вкусните гозби !)
Чужденци от 10 държави показаха в Кърджали най-вкусните ястия от своите национални кухни
Снимка:http://mypicsmania.blogspot.com.
Международна кухня в Кърджали
Чужденци от 10 държави показаха в Кърджали най-вкусните ястия от своите национални кухни. На импровизиран кулинарен щанд те приготвиха суши, баница с месо, сладки от тиква. Инициативата е на местното Бюро за имигранти.
Според последната статистика в Източните Родопи трайно живеят представители на 39 националности. Според участниците в кулинарния празник, традиционните за всяка кухня ястия са най-доброто средство за разбирателство между различните нации.
Вкусът на българската кухня е първото нещо, което пленява новите родопчани. Всички харесват шопска салата, шишчета и баница. Животът у нас обаче не е отказал чужденците от традиционните за родината им ястия.
За да ги представят, те приготвиха най-популярните в страните им храни. Като руската салата, която се различава от предлаганата у нас. Тайната е, че вместо майонеза се слага сметана и още нещо.
Тамара Александрова, Русия:
- Когато е направена с месо, много по-сладка става, отколкото със саламче.
Ън Джин от Южна Корея показа как се прави суши.
Ън Джин, Южна Корея:
- Японските слагат вътре рибите, но ние слагаме вътре зеленчуци, яйца, моркови и салата – красавица – ох, краставица, и с ориз, разбира се.
Сбирки като тази помагат на имигрантите по-лесно да се адаптират към живота в България и да намерят нови приятели. Тамара живее от 16 години в Кърджали и засега няма да намерение да се връща в родината си – Русия.
Репортер:
- Как ви се струва животът тук. Хубаво ли е?
Тамара Александрова:
- Хубаво. Нали, чист въздух има тук, много плодове – фрукти, нали, всичко екологически чисто.
За Ън Джин най-трудно е да свикне с езика.
Ън Джин:
- Аз имам три деца и те учат в училище и детската градина. Майка им не знае български – много ми е трудно.
Освен ястия от различни точки на света, в Кърджали може да се видят и необичайни изпълнения от българския фолклор.
Автор: Красимир Ангелов, Кърджали
бнр / Оох - ммм (Вкусните гозби !)
Международна кухня в Кърджали
Чужденци от 10 държави показаха в Кърджали най-вкусните ястия от своите национални кухни. На импровизиран кулинарен щанд те приготвиха суши, баница с месо, сладки от тиква. Инициативата е на местното Бюро за имигранти.
Според последната статистика в Източните Родопи трайно живеят представители на 39 националности. Според участниците в кулинарния празник, традиционните за всяка кухня ястия са най-доброто средство за разбирателство между различните нации.
Вкусът на българската кухня е първото нещо, което пленява новите родопчани. Всички харесват шопска салата, шишчета и баница. Животът у нас обаче не е отказал чужденците от традиционните за родината им ястия.
За да ги представят, те приготвиха най-популярните в страните им храни. Като руската салата, която се различава от предлаганата у нас. Тайната е, че вместо майонеза се слага сметана и още нещо.
Тамара Александрова, Русия:
- Когато е направена с месо, много по-сладка става, отколкото със саламче.
Ън Джин от Южна Корея показа как се прави суши.
Ън Джин, Южна Корея:
- Японските слагат вътре рибите, но ние слагаме вътре зеленчуци, яйца, моркови и салата – красавица – ох, краставица, и с ориз, разбира се.
Сбирки като тази помагат на имигрантите по-лесно да се адаптират към живота в България и да намерят нови приятели. Тамара живее от 16 години в Кърджали и засега няма да намерение да се връща в родината си – Русия.
Репортер:
- Как ви се струва животът тук. Хубаво ли е?
Тамара Александрова:
- Хубаво. Нали, чист въздух има тук, много плодове – фрукти, нали, всичко екологически чисто.
За Ън Джин най-трудно е да свикне с езика.
Ън Джин:
- Аз имам три деца и те учат в училище и детската градина. Майка им не знае български – много ми е трудно.
Освен ястия от различни точки на света, в Кърджали може да се видят и необичайни изпълнения от българския фолклор.
Автор: Красимир Ангелов, Кърджали
бнр / Оох - ммм (Вкусните гозби !)
вторник, 8 март 2011 г.
Kоприва с пролетни подправки
Kоприва с пролетни подправки
Продукти: половин килограм млада коприва, една връзка пресен зелен лук, половин чаена чаша ориз, една чаена лъжичка доматено пюре, една връзка магданоз, една връзка джоджен, 4-5 супени лъжици олио, сол.
Начин на приготвяне: почистената и измита коприва се посолява и след един час се измива отново.
Нарязва се на ситно заедно с лука и се задушава в олиото.
Добавят се доматеното пюре, оризът и ситно нарязаните магданоз и джоджен.
Ястието се залива с 2 чаени чаши гореща вода и се вари 20 минути.
Поднася се студено с кисело мляко.
( 19 - 25Март,Година:15,Брой:12,в."Заман")
Оох - ммм (Вкусните гозби !)
Продукти: половин килограм млада коприва, една връзка пресен зелен лук, половин чаена чаша ориз, една чаена лъжичка доматено пюре, една връзка магданоз, една връзка джоджен, 4-5 супени лъжици олио, сол.
Начин на приготвяне: почистената и измита коприва се посолява и след един час се измива отново.
Нарязва се на ситно заедно с лука и се задушава в олиото.
Добавят се доматеното пюре, оризът и ситно нарязаните магданоз и джоджен.
Ястието се залива с 2 чаени чаши гореща вода и се вари 20 минути.
Поднася се студено с кисело мляко.
( 19 - 25Март,Година:15,Брой:12,в."Заман")
Оох - ммм (Вкусните гозби !)
Рамазан Татлъсъ (Сладкиш "Рамазан")
3 чашки ориз,4 чаши вода,4 чаши мляко,2 чашки захар,3 лъжици масло или маргарин,2 яйца,1 лъжичка сол
За сиропа:1 чаша захар,3/4 вода,1 лъжичка лимонов сок
Изцеждаме и го пускаме във врялото мляко.
Сипваме захарта,маслото и солта и оставяме всичко да ври на тих огън,докато се сгъсти.
Сваляме тенджерата от огъня и когато млякото с ориза изстине,добавяме яйцата.
Сипваме сместа в тавичка (на пласт около 2 пръста) и печем в умерена фурна до златисто.
Нарязваме сладкиша на ромбчета и го оставяме да изстине.
В това време сваряваме сиропа.
Оставяме го да ври,докато се сгъсти и с врелия сироп поливаме сладкиша.
Сервираме студен.
Шекибе Ямач
Turk news BG / Оох - ммм (Вкусните гозби !)
За сиропа:1 чаша захар,3/4 вода,1 лъжичка лимонов сок
***
Сваряваме ориза в 4 чаши вода,докато омекне.Изцеждаме и го пускаме във врялото мляко.
Сипваме захарта,маслото и солта и оставяме всичко да ври на тих огън,докато се сгъсти.
Сваляме тенджерата от огъня и когато млякото с ориза изстине,добавяме яйцата.
Сипваме сместа в тавичка (на пласт около 2 пръста) и печем в умерена фурна до златисто.
Нарязваме сладкиша на ромбчета и го оставяме да изстине.
В това време сваряваме сиропа.
Оставяме го да ври,докато се сгъсти и с врелия сироп поливаме сладкиша.
Сервираме студен.
Шекибе Ямач
Turk news BG / Оох - ммм (Вкусните гозби !)
Тайната кухня на Кремъл
Тайната кухня на Кремъл
Готовата храна на държавниците се обработва с рентгенови лъчи
Путин и Медведев (вдясно) обсъждат важни дела на отрупана с деликатеси и алкохол маса.
МОСКВА. МИЛА КУДРИНА специално за вмо
09.03.2011
Владимир Путин не е претенциозен към храната.
Премиерът на Русия никога не отказва да седне на селска трапеза.
На приемите в Кремъл не се сервира черен хайвер, а червен.
Какви са гастрономическите предпочитания на първите мъже в Русия? Кой готви за тържествените приеми в Кремъл? Какви проверки преминават гозбите, преди да попаднат на масата на президента и премиера? И защо руските управници не ядат черен хайвер? Тези и още много тайни още от царско време крие легендарната кремълска кухня. Завесата леко приповдига бившият главен готвач на Хранителния комбинат „Кремълски” Виктор Беляев. Той е работил в Кремъл 30 години, а сега оглавява Международната асоциация на кулинарите.
Когато човек се добере до върховете на политическата власт в Русия, освен нов кабинет, шофьор и охрана получава и личен готвач. Кулинарните майстори, които обслужват Медведев и Путин, са на пряко подчинение на Федералната служба за сигурност и преди да попаднат там, преминават щателна проверка. В съветски времена готвачите на държавните лидери били сътрудници на 9-и отдел на бившия КГБ. В интервю за сп. „Итоги” Виктор Беляев разкрива, че в „специалната кухня” на смени работят няколко кулинари, които приготвят ястията за първите мъже не само в резиденциите и на работното им място, но и на всички приеми и официални вечери. Личните готвачи пътували с президента и премиера и в задграничните им командировки, като предварително проверявали храната, която ще бъде предложена на шефовете им.
СТОЛОВА № 1
Специалната кухня се намира на територията на Кремъл и заема два етажа, а банкетната зала побира 6000 души. Някога това място е било трапезарията на руските царе, а след това там се настаняват съветските лидери. По времето на първия президент на Русия Борис Елцин старата кухня била разрушена и на нейно място се появил съвременен хранителен комплекс. Той разполага със собствена пекарна, цехове за студени и топли ястия, сладкарски отдел. Специалната кухня разполага и с баня, като преди да пристъпят към работа, всички готвачи са задължени да вземат душ.
За качеството на продуктите следи специален отдел и група лекари. Преди да бъдат отправени в кухнята, всички продукти минават през химическа лаборатория, където се изследват за съдържание на тежки метали, пестициди и други вредни вещества, разкрива Беляев.
По данни на inoSMI.ru готовата вече храна се обработва с рентгенови лъчи. Приготвените за президента закуска, обяд и вечера се съхраняват в специални пломбирани съдове, задържащи топлина.
Приемите без черен хайвер
В Кремъл всяка година се провеждат тържествени приеми по случай различни национални и официални празници. На тези мероприятия се събират по няколко хиляди души. «В обслужването на гостите обикновено са заети 300 души – готвачи и сервитьори», разказва Беляев. Преди приема се провеждат тренинги, на които келнерите по секундомер отработват сервирането на ястията. Бившият шеф на кремълската кухня със съжаление споделя, че на тези тържества президентът почти не хапва, защото непрекъснато си общува с гостите или произнася речи.
Запознати споделят, че днешните приеми в Кремъл силно се отличават от тези в съветски времена. През 2000 г. по разпореждане на протокола на тогавашния държавен глава Владимир Путин бил сложен край на дългите банкетни маси и се преминало към кръглите. Бил редуциран и порционът, който при Брежнев достигал до 3-4 килограма на човек. Отрупаните софри с риби, прасета и купи с плодове били заменени с елегантни предястия в европейски стил. Путин обаче винаги настоявал на приемите да се сервира повече руска национална кухня.
В Кремъл строго спазват федералния закон, който забранява продажбата на черен хайвер в Русия. Затова на приемите се сервира предимно червен или приличащият на черния есетров хайвер от камбала или летяща риба.
.
Миди за висшата власт
Средиземноморската салата е един от любимите специалитети на руските държавници.
В «Книга за вкусната кремълска кухня» авторът Анатолий Галкин споделя и рецепти на любими на първите мъже в Русия ястия.
СРЕДИЗЕМНО-МОРСКА САЛАТА
Необходими продукти:
по няколко листа от различни салати (айсберг, лоло росо и рукола), миди (или скариди), няколко капки лимонов сок, соев сос, 2-3 супени лъжици коняк и зехтин.
Начин на приготвяне:
1. Салатните листа се накъсват с ръце, за да съхранят повече витамини. В никакъв случай не се режат с нож!
2. Накъсаните листа се заливат с лимоновия сок и зехтина.
3. Пресните или замразени миди или скариди се поставят в загрято в тиган олио и се пържат 2-3 минути.
4. Запържените морски продукти се заливат с коняка и се запалват. Когато пламъкът загасне, поставяме мидите или скаридите върху салатата. По желание блюдото се подправя със соев сос.
.
Путин държи на рибата, Горбачов на кашата
В своята «Книга за вкусната кремълска кухня» бившият главен готвач на правителството на Русия Анатолий Галкин разкрива защо супите за Сталин се готвели по 3 денонощия, а за закуска на Горбачов сервирали по пет вида каша.
За разлика от съветските лидери днешните управници били далеч по-непретенциозни, пише сп. «Итоги». Освен това повечето комунистически лидери били в преклонна възраст и менюто било съобразено със здравословното им състояние. Месечното изхранване на един член на Политбюро на ЦК на КПСС струвало на държавата 400 рубли (при курс 1 рубла за 1 долар – б.а.)
«Сталин обичаше руска и грузинска кухня. По негово време масите така се отрупваха, че не се виждаха от ястията. Йосиф Висарионович повече обичаше да гледа кой, как и колко яде», разказва в книгата си Галкин. Съветският вожд предпочитал мъжете готвачи.
За разлика от Сталин наследникът му Никита Хрушчов настоявал в личната му кухня да се трудят жени. Той бил привърженик на украинските специалитети. Леонид Брежнев пък пък бил истински гурме капацитет и наблягал на деликатесите, а Михаил Горбачов си падал по черен чай с мляко. Бащата на перестройката винаги държал на бюрото си купичка с ядки и сушени плодове. На закуска първият съветски президент обикновено поръчвал бъркани яйца и пет вида каша. От алкохолните напитки той предпочитал коняк с марките «Юбилеен» и «Празничен». За разлика от Борис Елцин, който не криеше своята любов към водката.
Преди да стане първа дама, Людмила Путина сама готви за семейството си. Понастоящем тя застава пред печката изключително рядко, за да изненада мъжа си с любимата му рибена супа. Дълго време хората мислеха, че сегашният премиер е претенциозен към храната, но в книгата «Владимир Путин: пътят към властта» Людмила цитира съпруга си: «Ако трябва да избирам между месо и риба, ще избера риба. От месото харесвам само агнешко. Сладко не обичам, само сладолед. Предпочитам зелен чай».
Засега информацията за кулинарните предпочитания на настоящия президент Дмитрий Медведев остава оскъдна. От интервюта на бившия готвач в кремълската кухня Артьом Пиляев за в. «Наша версия» става само ясно, че държавният глава не обича пилешко месо, а от напитките предпочита бира и вино.
Кремълските готвачи са много повече от обикновени кулинарни майстори. Те са хората, които най-добре познават вкусовете на първите мъже и ревностно пазят гастрономическите им тайни. Неслучайно имената на всички лични готвачи на съветските и руски лидери са засекретени...
вмо / Оох - ммм (Вкусните гозби !)
Веригата ресторанти за бързо хранене „Събуей” (Subway) изпревари конкурента си „Макдоналдс”
Веригата „Събуей” изпревари „Макдоналдс” по брой на ресторанти
08 март 2011
Ню Йорк. Веригата ресторанти за бързо хранене „Събуей” (Subway) изпревари конкурента си „Макдоналдс” по брой на закусвални в света, съобщават медиите в САЩ.
Според отчетите на двете компании, през изминалата година са работили 33 749 ресторанта за бързо хранене „Събуей”. А за „Макдоналдс” те са 32 737.
От „Събуей” подчертават, че отчасти успехът им се дължи на собствения франчайз.
иаф / Оох - ммм (Вкусните гозби !) /
http://www.subway.bg / http://www.subway.com
08 март 2011
Ню Йорк. Веригата ресторанти за бързо хранене „Събуей” (Subway) изпревари конкурента си „Макдоналдс” по брой на закусвални в света, съобщават медиите в САЩ.
Според отчетите на двете компании, през изминалата година са работили 33 749 ресторанта за бързо хранене „Събуей”. А за „Макдоналдс” те са 32 737.
От „Събуей” подчертават, че отчасти успехът им се дължи на собствения франчайз.
иаф / Оох - ммм (Вкусните гозби !) /
http://www.subway.bg / http://www.subway.com
понеделник, 7 март 2011 г.
16тият Междунроден фестивал на кулинарните книги
ТУРСКИЯТ ГАСТРОНОМ ГОСПОЖА САХРАП СОЙСАЛ, ПОКОРИ ПАРИЖ...
На 16тият Междунроден фестивал на кулинарните книги, в което участват 50 страни Сахрап Сойсал представи различни вкусове от турската кулинария, с които покори гостите на изложението.
Изпратена 07.03.2011 13:49:30 UTC
Обновена 07.03.2011 13:49:30 UTC
Турският гастроном госпожа Сахрап Сойсал, покори Париж...
На 16тият Междунроден фестивал на кулинарните книги, в което участват 50 страни Сахрап Сойсал представи различни вкусове от турската кулинария, с които покори гостите на изложението.
Сахрап Сойсал представи на гостите на изложението месно ястие от Османската кухня, пилаф Фирик характерен за Газиантеп и супата тархана. Сахрап Сойсал също така участва и в симпозиум разказващ мястото на турската кухня в света със статут на модератор.
Най-голям интерес на изложението предизвикаха презентациите на вкусове от кулунариите на Колумбия и Турция.
ТРТ / Оох - ммм (Вкусните гозби !)
На 16тият Междунроден фестивал на кулинарните книги, в което участват 50 страни Сахрап Сойсал представи различни вкусове от турската кулинария, с които покори гостите на изложението.
Изпратена 07.03.2011 13:49:30 UTC
Обновена 07.03.2011 13:49:30 UTC
Турският гастроном госпожа Сахрап Сойсал, покори Париж...
На 16тият Междунроден фестивал на кулинарните книги, в което участват 50 страни Сахрап Сойсал представи различни вкусове от турската кулинария, с които покори гостите на изложението.
Сахрап Сойсал представи на гостите на изложението месно ястие от Османската кухня, пилаф Фирик характерен за Газиантеп и супата тархана. Сахрап Сойсал също така участва и в симпозиум разказващ мястото на турската кухня в света със статут на модератор.
Най-голям интерес на изложението предизвикаха презентациите на вкусове от кулунариите на Колумбия и Турция.
ТРТ / Оох - ммм (Вкусните гозби !)
Рецепти от турската кулинария:турският сладкиш, наречен „казандиби”
ТУРСКАТА КУХНЯ 6/2011
Рецепти от турската кулинария...
Изпратена 07.03.2011 08:27:17 UTC
Обновена 07.03.2011 08:27:17 UTC
Много от нас като деца са слушали приказки за вещици, които варят в казани гъста каша с неприятна миризма, а понякога дори и хора.Те неизменно присъстваха и в селските дворове.Поставяха ги върху огъня и непременно нещо вреше в тях, а ние гледахме да стоим далече от огъня и този нужен домакински съд.Майки и бабите изваряваха в тях дрехи, друг път затопляха вода, за да ни окъпят.
Използваха ги и за боядисване на дрехи, а много често и за приготвяне на конфитюр и петмез.При всяка гощавка в тях се приготвяха различни и вкусни ястия.Те присъстваха и в анекдотите.
Веднъж Насреддин Ходжа дал назаем своя казан на съседа си.Щом си свършил работата върнал казана, като поставил в него една тенджера.Съседът го попитал, какво е това, а Насреддин Ходжа отвърнал: „Казанът роди”.Съседът се зарадвал много, че се е сдобил с тенджера.На следващия ден Насреддин Ходжа отново поискал назаем казана, но забравил да го върне обратно.Съседът чакал чакал и почукал на вратата на Ходжата.
„ Ходжа, какво стана с моя казан, че не го връщаш толкова време ?”, попитал той. „Казанът умря”, отвърнал Ходжата. „ че как така, казан умира ли ?” изненадано попитал отново съседът, на което Насреддин Ходжа отвърнал категорично : „ Щом вярваш, че казанът е родил, защо не искаш да повярваш, че е умрял ? „.
Когато по време на междучасията главите на учителите ставаха на „казан” от нашите крясъци и вряви, ние дори и не подозирахме, до къде се разпростира историята на казана в нашата страна. От уроците в училище разбрахме, че блясъкът на двете анадолски цивилизации- фригийската и урартийската, съществували през 9 и 8 век пр.н.е., е отразен в казаните, изработени от бронз.Особено красиви били казаните, изработени от урартийците, които са били украсявани с човешки и животински мотиви в горната част и са били изнасяни в Италия и в Гърция.
Освен като домакински съдове казаните били използвани и при други случаи.Например по в време но Османската империя, когато еничарите недоволствали и искали да поставят своите желания на вниманието на владетеля, се събирали около един казан в знак на протест. Еничарите се отнасяли с голямо уважение към казана, където се приготвяла храната и винаги когато недоволствали от нещо, грабвали казаните и се събирали на площада.
Казанът е навлязъл и във фолклора.Много често се използва изразът „ да вриш в един и същи казан” в смисъл на обща съдба.
В селата казанът се използва и днес в ежедневието.Има майстори, които изработват с вещина и опит чудесни казани и ги излагат за продан.Някои са толкова красиви, че се поставят като декоративен елемент в обзавеждането на дома.До наши дни е достигнал и турският сладкиш, наречен „казандиби”, макар да се приготвя при по-съвременни условия.
Вие също можете да приготвите този лек сладкиш с прясно мляко.Необходими са следните продукти: 250 грама пудра захар, 125 грама оризово брашно, една чаена лъжичка ванилия, една супена лъжица масло и канела.Повтаряме продуктите: 250 грама пудра захар, 125 грама оризово брашно, една чаена лъжичка ванилия, една супена лъжица масло и канела.Приготовление: поставяме прясното мляко в една тенджера и го сваряваме.Разбъркваме с малко вода оризовото брашно и добавяме захарта.Изсипваме в прясното мляко, което ври на огъня.Намазваме идна тава с масло и посипваме малко захар отгоре.Изсипваме в нея съдържанието на тенджерата.Слагаме тавата във фурната, докато хване кафеникава кора отдолу.След като извадим от фурната, охлаждаме съда отдолу с хладка вода.Когато изстине сладкишът, го нарязваме на квадрати. Сервираме така, че кафеникавата част на сладкиша да се вижда. Отгоре посипваме с канела.
Сладкишът „казандиби” днес се предлага в традиционните сладкарници и в ресторантите в страната. Да ви е сладко и до нова среща.
ТРТ / Оох - ммм (Вкусните гозби !)
Рецепти от турската кулинария...
Изпратена 07.03.2011 08:27:17 UTC
Обновена 07.03.2011 08:27:17 UTC
Много от нас като деца са слушали приказки за вещици, които варят в казани гъста каша с неприятна миризма, а понякога дори и хора.Те неизменно присъстваха и в селските дворове.Поставяха ги върху огъня и непременно нещо вреше в тях, а ние гледахме да стоим далече от огъня и този нужен домакински съд.Майки и бабите изваряваха в тях дрехи, друг път затопляха вода, за да ни окъпят.
Използваха ги и за боядисване на дрехи, а много често и за приготвяне на конфитюр и петмез.При всяка гощавка в тях се приготвяха различни и вкусни ястия.Те присъстваха и в анекдотите.
Веднъж Насреддин Ходжа дал назаем своя казан на съседа си.Щом си свършил работата върнал казана, като поставил в него една тенджера.Съседът го попитал, какво е това, а Насреддин Ходжа отвърнал: „Казанът роди”.Съседът се зарадвал много, че се е сдобил с тенджера.На следващия ден Насреддин Ходжа отново поискал назаем казана, но забравил да го върне обратно.Съседът чакал чакал и почукал на вратата на Ходжата.
„ Ходжа, какво стана с моя казан, че не го връщаш толкова време ?”, попитал той. „Казанът умря”, отвърнал Ходжата. „ че как така, казан умира ли ?” изненадано попитал отново съседът, на което Насреддин Ходжа отвърнал категорично : „ Щом вярваш, че казанът е родил, защо не искаш да повярваш, че е умрял ? „.
Когато по време на междучасията главите на учителите ставаха на „казан” от нашите крясъци и вряви, ние дори и не подозирахме, до къде се разпростира историята на казана в нашата страна. От уроците в училище разбрахме, че блясъкът на двете анадолски цивилизации- фригийската и урартийската, съществували през 9 и 8 век пр.н.е., е отразен в казаните, изработени от бронз.Особено красиви били казаните, изработени от урартийците, които са били украсявани с човешки и животински мотиви в горната част и са били изнасяни в Италия и в Гърция.
Освен като домакински съдове казаните били използвани и при други случаи.Например по в време но Османската империя, когато еничарите недоволствали и искали да поставят своите желания на вниманието на владетеля, се събирали около един казан в знак на протест. Еничарите се отнасяли с голямо уважение към казана, където се приготвяла храната и винаги когато недоволствали от нещо, грабвали казаните и се събирали на площада.
Казанът е навлязъл и във фолклора.Много често се използва изразът „ да вриш в един и същи казан” в смисъл на обща съдба.
В селата казанът се използва и днес в ежедневието.Има майстори, които изработват с вещина и опит чудесни казани и ги излагат за продан.Някои са толкова красиви, че се поставят като декоративен елемент в обзавеждането на дома.До наши дни е достигнал и турският сладкиш, наречен „казандиби”, макар да се приготвя при по-съвременни условия.
Вие също можете да приготвите този лек сладкиш с прясно мляко.Необходими са следните продукти: 250 грама пудра захар, 125 грама оризово брашно, една чаена лъжичка ванилия, една супена лъжица масло и канела.Повтаряме продуктите: 250 грама пудра захар, 125 грама оризово брашно, една чаена лъжичка ванилия, една супена лъжица масло и канела.Приготовление: поставяме прясното мляко в една тенджера и го сваряваме.Разбъркваме с малко вода оризовото брашно и добавяме захарта.Изсипваме в прясното мляко, което ври на огъня.Намазваме идна тава с масло и посипваме малко захар отгоре.Изсипваме в нея съдържанието на тенджерата.Слагаме тавата във фурната, докато хване кафеникава кора отдолу.След като извадим от фурната, охлаждаме съда отдолу с хладка вода.Когато изстине сладкишът, го нарязваме на квадрати. Сервираме така, че кафеникавата част на сладкиша да се вижда. Отгоре посипваме с канела.
Сладкишът „казандиби” днес се предлага в традиционните сладкарници и в ресторантите в страната. Да ви е сладко и до нова среща.
ТРТ / Оох - ммм (Вкусните гозби !)
Абонамент за:
Публикации (Atom)